Спортни хроники: Култовият руски рефер, който носеше оръжие и скачаше да бие играчите
Михаил Веселовски несъмнено не е елементарен футболен арбитър.
През кариерата си като професионален рефер, той е част и от ФСБ (Федералната работа за сигурност), а за мачовете идва с револвер на колана. Веднъж дори показва бойните си умения на терена против футболист на домакините.
През 1983 година на остарял стадион покрай казармата във Волгоград, където служи, се играе мач сред бойци, а той като „ остаряло куче “ е зает да бъде съдия, макар че разпоредбите не са му доста ясни.
Изкарва обаче напечения армейски дуел авторитетно, а след него на стадиона би трябвало да се играе среща от регионалното състезание. Съдията Иван Меркулов, който би трябвало да го управлява, е погледал малко от предходния театър и се обръща към Веселовски: „ Младеж, не искаш ли да станеш рефер на по-високо равнище? “. За редовия чиновник на ФСБ предлагането наподобява примамливо.
Скоро Веселовски стартира да се изявява като помощник, а на 6 октомври 1990 година прави дебют като основен арбитър в мача от долните дивизии Ока (Коломна) – Сатурн, който приключва 1:1.
„ Пречеха ми голямата конкуренция и неналичието на връзки. Едно време беше безумно мъчно за младите съдии да пробият в елита. Днес към този момент е доста по-различно “, регистрира Миша.
Да направи кариера в съдийството му оказва помощ и фактът, че във ФСБ има кой да го покрие. Бойните му приятели се гордеят с него и постоянно се намира кой да му вземе промяната, когато има наряд във футбола.
„ Случваше се шефовете да се появят, а мен да ме няма. Веднъж даже ме порицаха и бях на крачка от уволнението. За благополучие, не се стигна до такава степен “, споделя той.
Веселовски е избавен и от това, че командваната от него рота е една от най-атлетичните в поделението. Във всички армейски надпревари бойците му непроменяемо са или спечелили, или подгласници.
Миша не крие, че принадлежността му към ФСБ много му е пособия във футбола. Но не за напредването му нагоре в йерархията, а при връзките с управленията на клубовете и футболистите.
На мач в Махачкала незнаен се доближава до Веселовски и му опира револвер, след което му подрежда: „ Ако не ни свириш три дузпи, няма да си тръгнеш жив “. Наоколо няма нито един полицай, а Веселовски, гледайки дулото на револвера “Макаров ”, умерено дава отговор: „ По-добре стреляй в този момент. Защото в случай че има пет дузпи, ще ги дам и петте. Но в случай че няма нито една, няма да изсвирвам нито една. “
В последна сметка реферът не отсъжда нито един удар от бялата точка и си потегля по живо, по крепко. Инцидентът в Махачкала обаче му е като обица на ухото и Веселовски стартира да си носи револвер за мачовете. „ За всеки случай “, усмихва се той и споделя, че сътрудниците му го наричали „ съдията със служебния патлак “.
В кариерата си Миша Веселовски има и различен занимателен случай – също във втория ешелон.
„ Не беше напълно по този начин – спомня си някогашният арбитър. – Дадох една чиста дузпа за гостите, след което ми налетяха куп играчи от домакините. Един от тях, с накриво от завист лице, замахна с ръка, с цел да ме фрасне, а аз нямах различен избор, с изключение на да се защитя. Само че не го ударих. Просто се наведох и му направих подсечка. Съотборниците му неотложно го издърпаха и повече митинги против мен в този мач нямаше. “
Всичко се развива толкоз бързо, че делегатът на срещата даже не съумява да види случая и да го запише в отчета си.
Миша споделя и за отношението на ентусиастите към него. По време на кариерата си е авторитетна персона, само че все пак хиляди пъти е чувал по собствен адрес: „ Съдията, съдията, съдията … “ (популярното скандиране за арбитъра с нетрадиционна полова ориентация).
„ Важно е да не се поддаваш и да не започнеш да си го изкарваш на футболистите. Те не са отговорни, че имат такива почитатели. Но знаете ли какво? За мен в съдийството най-хубавата хвалба не беше високата оценка на делегата. А това след последния сигнал треньорът на изгубилия тим да пристигна до мен и да ми каже: „ Миша, благодаря ти, добра работа. Нямаме недоволства. “
Звучи ли ви познато?
А Веселовски има много смели прояви в съдийската си кариера. Като мача Шинник – Амкар през 2006-а, когато в един леден априлски ден анулира три гола на отбора от Ярославъл и срещата приключва 0:0.
Няколко месеца по-късно той поставя завършек на кариерата си с дербито на столицата от 29-ия кръг Динамо – Торпедо, негов 57-и мач в елита. Близо е до навършването на 48 и е време за пенсия. Но Миша е завещан от сина си Олег, с който съумяват да работят дружно в три мача от Висшата лига – той като основен, синът му като непряк.
Сега Веселовски-старши към този момент е пратеник и се изявява като подобен от 2017-а. Твърди, че към този момент не носи револвер, само че кой знае…
